Тези три думи са написани върху старото и гордо знаме на революционна Македония. В тях е заключен живият символ на една дълбока вяра, на една непоколебима воля – вярата и волята на цял един народ. Те не са празна закана, нито пък гръмка, но куха фраза – прикритие на страхливост или суетно самохвалство. Тия три думи са знакът на съдбата ни, на нашето бъдеще.
Повече от пет века македонският народ живя в тъмно робство – повален в калта, опозарен, убит духом и тялом. А и преди това, колко са честитите дни, които бе преживял тоя народ в земята си – вечна плячка на стръвни съседи? Жертва на зла орис, не по своя, а предимно по чужда вина, в неговата душа бе останало място само за една убийствена мъка. Векове наред. Една безкрайна редица години на люти страдания. Македонският народ бе изправен пред гибел. Той сигурно би загинал, ако да не беше останала в него една мъждукаща искра от спасителна светлина, една мъничка капчица от воля за живот, която мрачните сили на тирания и чужда стръв не бяха успели да пресушат. Стигнал синура между живота и смъртта, нашият народ подири спасение. От неговото разксано сърце се изтръгна един вик: “Свобода или смърт!” В дълбокия смисъл на тия думи народът – мъченик наистина намери своето спасение и се върна към живота. Мъждукащата искра се превърна в блестящо сияние, малката капка – в буен, непресекващ поток.
Тия три думи, родени в душата на македонския народ в един върховен и съдбоносен момент от неговия живот, със свещена клетва за всеки македонец. Безброй са македонските синове, които останаха верни на тая клетва до последния си час. Тия три думи са смисълът на нашата освободителна борба, с тях започна тая борба, с тях ще се свърши.
Смаяхме света с нашата сила, твърдост и готовност за най-скъпи жертви в името на народното ни дело. Цели 2 поколение изгоряха в огъня на полувековната ни борба за освобождение. А ето и новото поколение, то израства след тях, върви неодстъпно по стъпките на своите бащи и по-стари братя. Родено в разгара на борбата, то иде с още по-яка вяра, с още по-безгранична любов към народа ни и неговата правда. Мнозина са тия между нас, които са решени да умрат за нашия свят народен идеал. Едни умират – нови се раждат и в душите на всички сияят три слова: “Свобода или смърт!”
Но никой не знае по-добре от враговете ни колко е страшна нашата сила. Те са в смут, в отчаяние и тяхното безумие, което нараства с всеки нов ден, е плод на това безнадежно отчаяние. Нашите нови врагове знаят, че още са много братята и сестрите на Мара Бунева. И ако те не успеят да доведат до благополучен край народната ни борба, ще дойдат техните синове и дъщери, които, подобно на своите бащи и майки ще останат докрай верни на свещената клетва “Свобода или смърт!”
Статия във в. “Македония”
21 февруари 1930г.
Димитър Талев
Няма коментари:
Публикуване на коментар