Адолф Хитлер
На 20 април 1889 год. в малкото градче Браунау в стара Австрия при реката Ин, се родил син на Алоис Хитлер и на Клара Хитлер, родена Пьолцъл. Детето било кръстено Адолф. Бащата на днешния създател на Велика Германия по това време е бил митнически чиновник из малките градчета, намиращи се по границата между тогавашна Австрия и Германия. Тук бъдещият водач е прекарал първите години от своя детски живот. Още като малък той започва да проявява своя характер на бъдещ водач. Още тогава той е показал „своя” жив поглед, пламенна й жадна за господство глава.
Когато Адолф Хитлер навършил 6 години, баща му бива преместен в Ламбах, който се намира в днешното гау Обердонау, западно от Линц, където малкото дете започва да посещава училище. Още тогава той е бил един малък водач и запален оратор. Неговите съученици си, го спомнят вече, като храбър и свободен юноша, който обичал дългите пътувания и предпочитал дружбата с по-възрастни хора.
Семейството Хитлер напуснало Ламбах в 1899 год. Бащата бил преместен в планината, където е трябвало да работи още няколко месеци, преди да се завърне в Леондинг, едно малко градче, също така западно от Линц. Адолф, който по това време е бил вече 11-годишен, посещавал два пъти в седмицата реалното училище в Линц. Още по онова време той е показвал една голяма склонност към рисуване и изглежда, че родителите именно заради тая склонност са го пращали да посещава реалното училище, но не и гимназията; Въпреки това, обаче, бащата имал надежда да направи от него един чиновник, но младежът Адолф не искал и да знае за тия бащини намерения и влязъл в „опозиция” на баща си както сам той се изразява. Неговият горд и независим характер то призовавал за по-големи работи, отколкото за тесния живот на бюрократа в някакво си австрийско градче. Какви мисли е могло да събуди това обстоятелство в главата на един младеж, който в същност е бил всичко друго, но не и един примерен ученик в обичайния смисъл на тая дума. „Смешно лекото учение, което даваше това училище, ми позволяваше твърде много свобода, та положително може да се каже, че мене ме повече виждаше слънцето, отколкото класната стая. И ако днес моите противници рекат да проверят основно моя живот от първата ми младост, може би с удоволствие ще констатират какви плесници е получавал „този Хитлер”, та... благодаря на Бога, че той и сега ми дава по нещо от спомените ми за това щастливо време”.
На 3 януари 1913 год. неговият баща умира от сърдечен удар на 65 години и бил погребан в малките гробища в градчето Леондинг. Върху надгробния камък още личи неговата фотография. След смъртта на съпруга и госпожа Хитлер напуснала това градче и се преселила в Линц.
На 21 януари 1907 год. се погинала и майката на Адолф Хитлер, което за пръв път в душата на Адолф разкрива отровата на тежка мъка. Много дни се изминали, докато се съвземе от тази тежка загуба. По-късно той се преселил във Виена с малко пари, а тогава в австрийската столица парите се лесно харчеха, а мъчно печелеха. „Аз благодаря на тогавашното време, че ме направи твърд и мога да бъда твърд. Аз ценя това време още повече, че то ме откъсна от празнотата на обикновения живот, откъсна „маминото синче” от мекия майчин пух и ми даде за майка „госпожа Грижа”.
Но Виена не му харесала. Лекият живот по онова време отблъсва сериозния характер на младежа. Политическите интриги, шумът на социалистическите вестници, господството на евреите и пр. не го оставили да се чувствува приятно в града на Хабсбургите. Той още тогава става антимарксист, антисемит и антипарламентарист. След като живял няколко години като чужд на Виена, една вечер решава да замине за Мюнхен. С малко багаж и без пари той преминал от другата страна, границата с Германия. Именно това решение е трябвало да бъде от решително значение както за неговия живот, така и за историята на германския народ.
Рожденият ден на Фюрера
От години наред той е изживявал възхода на германския народ. Още от малък той е чел с особено увлечение военно-исторически съчинения, като напр. историята на франко-пруската война от 1870 год.. и се е чудил защо неговият баща, като австриец, не е участвувал в тая война.
В Бавария Хитлер намерил нови другари. Както свидетелствуват неговите другари от това време, той чувствувал, че Европа не може вече така да продължава, като се стреми да пази някакъв стил без нови дела.
„Като млад лъв, в моите години нищо друго не ме е така много натъжавало, отколкото съзнанието, че съм роден в едно време, което създава само държавни чиновници или бакали. Вълните на историческото развитие сочеха, че бъдещето принадлежи само на народите със свободно съзнание.”
Късо след това време се случи едно събитие в континента. Това бе новината за убийството на австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд. Хитлер се отправил направо към баварския крал с молба да бъде зачислен като доброволец в баварската войска. В своята автобиография той описва момента, в който получил положителен отговор по следния начин:
„Когато аз отворих писмото с треперещи ръце и прочетох потвърждението на молбата ми да се явя в един баварски полк, радостта и благодарността ми нямаха край. След няколко дена аз облякох куртката, която трябваше да съблека приблизително след 6 години. Така, както за всеки германец, започна и за мен незабравимото и най-велико време на моя земен живот.”
Адолф Хитлер бил изпратен в Швабия да добие своето военно обучение. Между това, той с нетърпение е очаквал момента, когато ще отиде на фронта. „Една единствена грижа ме мъчеше по онова време: да не би да ни пратят твърде късно на фронта. В нашата радостна надежда за победа, остана скрита една капка горчивина, че може би ние ще отидем твърде късно на фронта”. След един период от десетмесечно обучение, Хитлер отива на фронта и вече има възможността да чува гръмотевиците на оръдията във Фландрия. Тогава стана и неговото огнено кръщение:
,,. . . с втренчени очи той настъпваше напред и все напред и все по-бързо до като внезапно борбата се превърна на борба на мъж срещу мъж...”
На 7 октомври 1916 год. Хитлер е бил ранен през време на боя при Сома от една граната. Той бе отнесен в лазарета почти в безнадеждно състояние. Но за чудо той за-почнал да се съвзема. По това време него го изпращат на почивка и поправка във Вьолиц, в околността на Берлин, и повече от 2 години прекарал на възглавница. През март 1917 год., макар времето за подобрението му да не бе изтекло, той пожелал да бъде изпратен пак на фронта. Това му било разрешено.
На 4 август 1918 год. той получи железния кръст I степен, най-големият орден за храбростта на един германски войник, който се даваше на малцина.
На 13 октомври същата година той бе отново ранен при едно газово нападение чрез газа „Гелбкройц” (жълтия кръст), какъвто англичаните току що бяха започнали да употребяват. Хитлер беше почти ослепял и изпратен в лазарета Пазевалк в Померания, където трябваше да изпита новата болка, революцията на германския народ. Там, в Пазевалк, в дългите безсънни нощи, той ясно съзна, че съдбата го зове да спаси своя народ. Той се заклева да посвети живота си на тази тежка задача. На 16 ноември 1918 год. той бе вече здрав и започна веднага да действува.
Хитлер се завърна в своя полк, който се намираше в Мюнхен и веднага започна да проличава неговата ораторска способност и убедителност. Адолф Хитлер бива назначен офицер за обучение. Между войниците, които той трябваше да обучава имаше такива, които бяха силно повлияни от еврейската и комунистическата пропаганда. Той започва да им държи антисемитски и антикомунистически речи и чрез това ги печелеше отново за каузата на Германия. По-късно той каза: „Аз мога да говоря за успех: много стотици, а дори и хиляди другари аз отново спечелих чрез своите реферати и сказки и ги привързах към народ и отечество; аз национализирах групите и можах по тоя начин да помогна да се засили общата дисциплина.”
Неговите успехи като оратор и политик растяха все повече; всички онези, които го слушаха, бяха убедени от него и по тоя начин започна движението, чието начало може да се смета 24 февруари 1920 год. На този ден се състоя първата среща на новата партия в известния днес „Хофбройхаус” (придворна бирена къща) в Мюнхен, в която среща сам Фюрерът оповести написаните лично от него 25 точки, като основа за програмата на движението. Тези точки днес стоят в основата на цялата националсоциалистическа идеология.
На 1 април 1920 година Хитлер напуска войската, за да може да се посвети напълно на своята задача. На 19 октомври същата година националсоциалистическата партия взе в. „Фьолкишер беобахтер”, който вестник, от няколкостотин екземпляра, веднага се подкачи на 360 000. Като главен редактор на този вестник, Адолф Хитлер можа да популяризира своите идеи и от ден на ден да печели все повече и повече привърженици. През 1922 год. той пътува на всякъде, за да печели нови хора. Неговите хора от „СА” го следваха навсякъде. На гарата в Кобург, идващ от Мюнхен, той бе задържан. Една голяма група марксисти се опитаха да го нападнат в колата, в която се намираше, но 600 души мъже, които го следваха, разбиха нападателите и навлязоха в града. Боят в Кобург може да се нарече „първото завземане на властта”.
На 9 ноември 1923 год. Адолф Хитлер се опита да завземе властта чрез един преврат в Мюнхен. Той поведе начело своята група националсоциалисти, но правителството изпрати срещу него войската, която откри огън. Паднаха 16 души негови другари. Това бяха първите кръвни свидетели на движението, които по-късно трябваше да спасят Германия.
Хитлер бе арестуван и срещу него се заведе един процес, който трябваше да го унищожи, но в действителност обаче, този процес го направи по-полярен в цяла Германия. Така този временен неуспех бързо се превърна в първия успех, който създаде и основата на движението. След няколко-месечен арест в крепостта Ландсберг, той бе освободен и започна отново изграждането на своята партия, която всяка година се увеличаваше, която после стана най-голямата политическа партия на Германия.
На 30 януари 1933 год. Адолф Хитлер стана райхсканцлер на Райха и нарече Германия „Третия Райх”. На 9 ноември същата година той празнува 10 годишнината от обявяване на преврата в Мюнхен със следните думи:
„Изминаха се 10 години и за мен днешният ден е най-голямото щастие, че надеждите от тогава се осъществиха; че представителите на нашата армия и нашия народ се обединиха отново и че това обединение никога няма да бъде нарушено.”
Водачът на Нова Германия уреди държавната администрация, намали, т. е. унищожи безработицата, създаде нови социални придобивки, силна войска, създаде от нищо една нова въздушна сила и една нова морска флота, които сили от година на година ставаха все по-внушителни и започнаха да учудват света. Като по чудо само за няколко години Германия се избави и издигна. Саарската област бе възвърната, Рурската област отново поздрави своите войски, на които един безправен договор бе забранил да я посещават. Създадена бе Оста. Австрия се присъедини към майката-отечество, а също така и Судетската област. Германия посрещна заплахите на западните демокрации и ги направи неефикасни посредством поставянето на Чехословашко под собствен протекторат. Политиката на плутократите ставаше все по-агресивна срещу силите от Оста, говореше се за обкръжаване, въоръжаваше се Полша и пр. Когато избухна войната, Хитлер беше вече водач на един обединен и готов за жертви народ, готов да даде всичко за създаването на един нов ред в Европа, заедно с фашистка Италия.
До тук, цялата епоха през която Германия премина, за да стане първа велика сила не само в Европа, носи неотемлимия печат на волята, духа и характера на Адолф Хитлер.
Какво ще стане утре, това не е мъчно да се предвиди. След Фюрера вървят вече не тълпи, а една здрава организирана сила и един политически елит, който получи своето кръщение рамо до рамо със своя водач.
Няма коментари:
Публикуване на коментар