Оцелелите под земята паметници потвърждават това. Херодот - бащата на историята, е убеден, че Омир е тракиец, тоест роден и расъл по нашите земи, въпреки че в Древността седем града са си оспорвали родното му място. Но първо византийското робство от 1018 до 1186 г., а после и петвековното турско иго задържат нашето духовно развитие, връщат ни столетия назад.
Някога нацията ни е показвала своята духовна жизненост. Ние сме приели християнството повече от сто години преди руснаците, наши свещеници са извършили покръстването им, а Киприян и неговият племенник Григорий Цамблак оглавяват последователно руската църква в края на ХIV и началото на ХV век. Григорий Цамблак разгръща мащабна книжовна дейност, която се простира над Сърбия, Молдавия, Литва и Русия.
Но този духовен подем е прекъснат от нахлулите турци. Той припламва отново едва по време на Възраждането, с появата на периодичния печат.
Турското правителство предоставя на гърците да оглавят християнската църква на Балканите, те да се занимават с верските въпроси.
Това е поощрило шовинистичните им амбиции - нареждат и в българските храмове богослужението да се извършва на гръцки език. Така че ние сме били под двойно робство: турско политическо и духовно гръцко. Църковна независимост са извоювали нашите духовници, начело с Неофит Бозвели и Иларион Макариополски, едва през 1870 г.
И друго - турците наричат християнското население на Балканите "урум миллети" - гръцки народ. Това е друга форма за национално обезличаване на българите, наложено от поробителите.
Но най-голяма пакост извършват те над българския народ, като го смаляват духовно! Предците ни са били принудени да се затворят в дома, за да оцелеят. Така те загубват общественото си съзнание, социалното си чувство. Това разпалва егоизма у тях, предателската им склонност. Народът е превърнат в тълпа, у него надделява стадното му чувство, от което после ще се възползват и българските политици.
Балзак нарича Ботев "глас на своя века". Но кой у нас е такъв глас? Само Ботев, Левски, Вазов... Само голямата личност не може да мълчи! Нека си спомним статията на Лев Толстой с такова заглавие - "Не мога да мълча". А ние имаме ли сред пишещите такива днес?
Взето от: Нова Европа
Няма коментари:
Публикуване на коментар